Пазарни зони

Компанията разполага с достъп до следните пазарни зони:

На територията на България дружеството доставя ел.енергия до крайни клиенти, които са участници на свободния пазар, като изкупува ел.енергия от местни производители на конвенционална и ВИ енергия или внася енергия от съседните пазарни зони с цел постигане на максимално конкурентна цена за своите клиенти.

Пазари

Към момента на свободния пазар на ел.енергия участват производители, търговци и клиенти присъединени на Високо и средно напрежение.

При клиентите, присъединени на ниско напрежение, пазарът е достъпен само за тези, изпълнили необходимите технически изисквания – монтираното почасово търговско мерене.

Освен доставките на активна електрическа енергия, друга съществена част от сегмента е балансиращият пазар. От юни 2014 всеки участник в електроенергийната система на България е отговорен да прогнозира потреблението/производство си и носи отговорност за небалансите между прогнозните и реалните стойности. Всеки търговски участник може да се присъедини към балансираща група, където небалансите на различните участници да се нетират по между си. Всеки търговски участник може да е или пряк, или непряк член. Преките могат да имат един координатор на балансираща група и един или повече доставчици. Непреките членове имат един и същ координатор и доставчик на ел.енергия.

Свободен пазар

Свободният пазар на ел.енергия в България е развит на база двустранните договори за доставка на ел.енергия и пазара на балансираща енергия. Двустранните договори за доставка се сключват между производители и търговеца/търговците на ел.енергия и между търговците и крайния клиент, присъединен към преносната или разпределителната мрежа на Република България. В случай, че крайният клиент е присъединен към преносната мрежа, е възможен двустранен договор директно между производители и клиента (в тази група клиенти попадат големите индустриални консуматори на ел.енергия). Сетълментът за доставеното количество ел.енергия е 1 (един) час.

При свободния пазар на ел.енергия всеки член (производител или потребител) е длъжен да изготвя прогнозен график за произведеното или употребеното количество ел.енергия и да поеме отговорността за генерираната разлика между прогнозираното и реално потребеното/произведено количество. Отговорността за изготвянето на графиците и поемането на небалансите може да бъде прехвърлено (делегирано) и към координатор на балансираща група (КБГ). Съществуват следните видове балансиращи групи: стандартна, комбинирана, специална и виртуална балансираща група. Целта на балансиращия пазар е да постигне максимална оптимизация на произведеното/внесеното и потребеното/изнесеното количество ел.енергия в дадена електроенергийна система чрез налагане на финансови санкции, както при излишък ( по-високопрогнозирано количество), така и при недостиг (по-ниско прогнозирано количество). Целта на балансиращите групи е да се намали финансовата тежест от балансиращия пазар върху отделните участници като обедини възможно повече от тях с цел да агрегира (взаймно елиминира) натрупаните почасови отклонения.

Присъединяване

Всеки производител и консуматор на ел.енергия може да се присъедини към дадена балансираща група  с цел оптимизация на генерираните разходи за почасовите си небаланси.

Важно е да се отбележи, че един участник (производител или потребител) може да принадлежи само към една балансираща група. Съответният участник ще бъде регистриран като пряк или непряк член на дадената балансираща група.

Непреките членове са търговски участници, на които доставчикът на електрическа енергия и координатор на балансираща група, са едно и също юридическо лице.

Преките членове са търговски участници, които имат един координатор на балансираща група, но могат да имат различен или няколко различни доставчици на електрическа енергия. В този случай участникът постига по-голяма независимост и гъвкавост, имайки достъп до повече от един доставчици на ел.енергия. За сметка на това генерира по-високи административни разходи.

Борсов пазар

С цел развитие на прозрачен и ефективен енергиен пазар в България и прилагане на мерките наложени по втория и третия енергиен пакет от ЕС за изграждане на целеви пазарен модел на Европейския съюз, бе даден лиценз за борсов оператор на БНЕБ (Българска независима енергийна борса).

С цел да предостави възможно най-качествения продукт на участниците на борсовия пазар, БНЕБ избра борсовия оператор Nord Pool за доставчик на системите за търговия и като оператор на пазара "ден напред". Ефектът от налагането на борсовия пазар, и достъпа на всички участници до него, е да доведе до намаляване на цените на едро на ел.енергия. За сравнение - налагането на Румънската енергийна борса (ОПКОМ) доведе до 47% спад в цената на ел.енергия и възход на инвестициите във възобновяеми енергийни източници.

В допълнение на това борсовият пазар е изискване по започване на процедурата по присъединяване към 4М пазарно обединение (включващо Румъния, Чехия, Унгария, Словакия), което ще доведе до значително занижение на волативността и несигурността на цените на ел.енергия в региона.

Фактура

Двата основни сегмента, които се заплащат във фактурата на регулиран пазар, са цената на нетната, активна ел.енергия и мрежовите такси.

Сегмент 1 - цена на нетна електрическа енергия

  • Цена на нетна ел.енергия – това е цената на консумираната ел.енергия от клиента в Квтч.. Тази цена при регулирания пазар може да бъде в три отделни тарифи (върхова енергия, дневна и нощна – където тарифата за върхова или пикова енергия е най-висока и включва периода 8 – 11 часа сутринта, 18 – 21 часа вечерта, за зимните месеци от ноември до март; и периода 8 -12 часа и 20- 22 часа за месеците април – октомври; дневната ел.енергия е втора по цена и включва периода 6 – 8 часа , 11 – 18 часа и 21 – 22 часа през месеци ноември – март и  7 – 8 часа, 12 – 20 часа, 22 – 23 часа в периода април – октомври.  Нощната енергия е от 22 – 6 часа за периода ноември – март и между 23 – 7 часа за периода април – октомври, като е с най-ниска от трите тарифи. Освен трите тарифи, има и клиенти с 2 тарифи – дневна (16-часова) и нощна (8-часова). Третата група клиенти са с една тарифа, но от стопанския сегмент е много нисък процентът;
  • Балансиране на енергийната система за снабдяване – покрива разходите за балансиране на крайния снабдител  (ЧЕЗ Електро, ЕВН Електроснабдяване, Енерго Про Продажби). Тази тарифа се появи във фактурите на клиентите по регулирани цени след като бе въведен пазарът на балансираща енергия през юни 2014 година и е в свързано с това, че всеки участник в електроенергийната система трябва да поема индивидуалната отговорност за общия небаланс. Във фактурата на клиента тази тарифа е фиксирана и зависи само от количеството консумирана ел.енергия (количество ел.енергия * цена за балансиране на енергийната система за снабдяване);
  • Начислен акциз – в размер на 2 лв. /МВтч. Заплаща се от всички стопански клиенти и е фиксирана сума. В България не се заплаща само от физическите лица. Цената му се определя от Министерство на финансите и НАП;

Сегмент 2 - мрежови разходи

  • Балансиране на електроенергийната система за разпределение – това е втората такса във фактурата за балансиране като тя вече е свързана с разходите за балансиране на мрежовия оператор. Разходите по тази такса са фиксира спрямо всяко отделно ЕРП (електроразпределително предприятие – ЕВН , ЧЕЗ, ЕНЕРГО ПРО, ЕРП ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ) затова зависи от локацията на клиента;
  • Пренос до обект Ниско /Средно напрежение през електроразпределителната мрежа – това е такса за ЕРП (електроразпределителното предприятие - ЕВН, ЧЕЗ, ЕНЕРГО ПРО, ЕРП ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ), което отговаря за мрежите на Средно и Ниско разпределение и всички клиенти, присъединени към тях (цената се определя от КВЕР);
  • Достъп до разпределителната мрежа - същите характеристики като разходите по т. 2  като цената отново се определя от КВЕР;
  • Пренос /достъп до електропреносната мрежа – ако ЕРП-та отговарят за електроразпределителната мрежа, то ЕСО (Енергийния системен оператор) отговаря за администрирането на преносната мрежа (на Високо напрежение). Таксата по достъпа и преноса до тази мрежа отново е фиксирана и се определя от КВЕ и се събира за ЕСО ЕАД, през ЕРП-та или през търговеца в случай на комбиниран договор;
  • Отдадена реактивна енергия – надбавка за отдадената реактивна енергия съгласно чл. 7 от НРЦЕЕ (наредба за регулирана на цените на ел.енергия). Според тази наредба всички клиенти на ел.енергия с предоставена мощност над 100 квтч. заплащат надбавка за цялото отдадено количество реактивна енергия през месеца на доставка;
  • 10% надбавка по чл. 7 от НРЦЕЕ – освен че заплащат за отдадената реактивна енергия в системата, по тази наредба клиентите са длъжни да заплатят и такса върху реактивната енергия, която са използвали. Затова при някои клиенти в графата за разходи за реактивна енергия има 2 такси;

**** Реактивната енергия е тази енергия, освен активната, която се предоставя на някои консуматори, които имат елементи като трансформатори, дросели, електродвигатели или кондензатори (реактивни елементи). Реактивната енергия е необходима, за да поддържа в тези консуматори променливи магнитни и ел.полета. Преносът на тази реактивна енергия обаче увеличава загубите по мрежата на активната ел.енергия и ефективността на мрежата и затова тя е свързана с допълнителни разходи. Начините за оптимизация на тези разходи са технически, така че да се поддържа коефициент между активната и реактивна енергия равен на 0.9, което се постига чрез изграждането на компенсиращи уредби с кондензаторни батерии или реактори, произвеждащи необходимата реактивна енергия на мястото на потреблението (ТЕЗИ УРЕДБИ се монтират при икономически смисъл за клиента).

  • ДДС – 20 % - заплаща се към държавата.

При фактури от свободния пазар на електрическа енергия се включват съответните компоненти:

  • Цена на консумирана ел.енергия от крайния клиент по това, което показват данните от търговското мерене (електромера на клиента);
  • Такса задължение към обществото или ЗО – заплаща се на Обществения доставчик (НЕК ЕАД) през търговеца от свободния пазар. Тази такса е фиксирана сума и се определя от КВЕР . Таксата замества старите такси – „зелена енергия, високо ефективно комбинирано производство„ и „невъзвръщаеми разходи". До 31.7.2015 г. тази такса бе 18.93 лв/ мвтч., а от 01.08.2015 е 37.90 лв./мвтч.;
  • Акциз – 2 лв./мвтч., освен ако не е физическо лице (битов клиент);
  • ДДС – 20 %.

**** В случай че предложим комбинирани договори, клиентите ще заплащат към дружеството и всички мрежови разходи, които ние ще заплащаме към съответното разпределително предприятие.

СТП

Стандартизираните товарови профили са необходими, за да може всички клиенти без монтирано почасово мерене да могат да посрещнат техническите изисквания на свободния пазар.

Стандартизираните товарови профили трябва да бъдат предложени и одобрение от всички ЕРП (електроразпределителни предприятия) на територията на България.

След като бъдат одобрени, всички клиенти ще попаднат в дадена група с характерен за нея СТП, който, за разлика от клиентите с почасово мерене, ще показва заложени коефициенти за всеки даден час (а консумацията за часа ще е равна на коефициента * месечното количество консумирана електрическа енергия). 

Важно е да се отбележи, че на база СТП няма да бъдат издавани фактури за потреблението на клиента. Клиентът продължава да заплаща на база финалните показания от търговското мерене след месеца на доставка. Целта на СТП е да облекчи дейността по балансирането на тези клиенти, като предоставя максимално най-точна представа на координатора на съответната балансираща група, която ще поеме отговорността за доставките и балансирането на тези клиенти.

Доставка

Въпреки че свободно договорените цени за доставка на ел. енергия функционират от 2007 година, когато първият краен клиент се възползва от предимството на либерализирания сегмент, Българският енергиен пазар е все още хибриден. Всички клиенти, присъединени на високо и средно напрежение към електропреносната или електроразпределителната мрежи имат задължението от Август 2012 да излязат на свободния пазар на ел.енергия. В противен случай  техен доставчик става ДПИ (доставчик от последна инстанция), който доставя ел.енергия на "наказателно" висока цена, която тенденциозно се увеличава във времето .

Към момента свободният пазар е опция, но не задължение за всички стопански потребители на Ниско Напрежение, които отговарят на необходимите технически изисквания – инсталирана мощност над 100 квтч. с монтирано почасово и дистанционно мерене. За всички други клиенти на ниско напрежение без почасово и дистанционно мерене се изчаква въвеждането на Единен стандартизиран товаров профил, одобрен от всички Електроразпределителни предприятия ( ЕРП) и от Комисията за Енергийно и водно регулиране ( КЕВР).

Регулираните цени за доставка на ел.енергия са приложими единствено за битовите клиенти (защитени потребители) и стопанските клиенти на Ниско напрежение, които не отговарят на горепосочените техническите изисквания или пък не са се възползвали от опцията да излязат на либерализирания пазар.

Детайли и информация за пазарите за електрическа енергия

Към момента на свободния пазар на ел. енергия участват производители, търговци и клиенти, присъединени на Високо и средно напрежение.

При клиентите, присъединени на Ниско напрежение, пазарът е достъпен само за тези, изпълнили необходимите технически изисквания – монтираното почасово търговско мерене.

Освен доставките на активна електрическа енергия, друга съществена част от сегмента е балансиращия пазар. От Юни 2014 всеки участник в електроенергийната система на България е отговорен за прогнозирането на потреблението/производство си и за небалансите между прогнозните и реалните стойности.

Всеки търговски участник може да се присъедини към балансираща група, където небалансите на различните участници да се нетират по между си. Всеки търговски участник може да е или пряк, или непряк член. Преките могат да имат един координатор на балансираща група и един или повече доставчици. Непреките членове имат един и същ координатор и доставчик на ел. енергия.